Месец преди Общински съвет – Асеновград да свика извънредно заседание за организиране на публично обсъждане на смяна на статута на общинска поликлиника, самите общински съветници на два пъти се опитаха да свалят въпроса от дневния ред, а над 2000 граждани подписаха петиция против промяната. Ден преди насроченото за 9 септември обсъждане в деловодството е постъпило и писмено правно становище, регистрирано с входящ номер М-104, което оспорва законосъобразността на процедурата. Документите, съпоставени с публикации на регионални медии, очертават случай с конкретен инвеститор, противоречиви твърдения на общинската администрация и разкол в самия Общински съвет
Какво се случи
Инвестиционното намерение зад докладната записка
Според докладна записка на инж. Стоян Димитров, заместник-кмет на Община Асеновград, с вх. № ДЗ-332 от 2 юли 2026 г., в общинската администрация е постъпило инвестиционно намерение от управителя на акционерното дружество „Завод за шлифовъчни машини” („ЗШМ” АД) за закупуване на общински имот на бул. „България” — терен от близо 4681 кв. м, попадащ в зона за обществено обслужване и здравеопазване. Заявлението е разгледано от Комисията по разпореждане с общинска собственост, която предлага да се изготви проект за изменение на подробния устройствен план (ПУП), с който собствеността впоследствие да бъде обявена за частна общинска.
Публично известното съдържание на докладната записка не включва здравна, демографска или техническа обосновка за отпаднала обществена нужда от имота — посочена е единствено необходимост от привеждане в съответствие с Общия устройствен план на града. На заседание на комисията зам.-кметът Стоян Димитров заявява, че сградата „е с отпаднала функция”, че в нея се помещават само 3–4 практики и че общината харчи средства за поддръжката ѝ. Регионална медия, позовавайки се на запознати лица, посочва друго число: на територията на бившата поликлиника реално работят поне 10 стоматологични практики, с които общината има сключени договори. Наличните документи не съдържат обяснение на това разминаване, а собственият сметач на общината, изглежда, брои различно в зависимост от аудиторията.
Гражданска подписка и напрегнато заседание
След разгласяване на докладната записка жители на Асеновград организират подписка срещу промяната на статута. Младежката организация „Зелено движение” публично заявява, че действията на общината от юни насам „демонстрират незаинтересованост към обществения интерес”, и посочва, че процесът е не само с „голям брой законови липси”, но е и в ущърб на стоматологичните практики, спортен клуб и съществуваща зелена площ в имота. За броени дни подписката събира над 2000 подписа.
На 26 август 2026 г., в деня на насроченото заседание, залата на общинската администрация е пълна с недоволни граждани, настояли за прозрачност и публично обсъждане на въпроса — аудитория, каквато рядко се събира за точка от дневния ред, представена официално само като техническо привеждане в съответствие с плана.
26 август: първият опит за спиране (Протокол №37)
На самото заседание сред 43-те точки от дневния ред фигурира ДЗ-332. Дневният ред е приет единодушно, с 32 гласа „за”. Веднага след това общинските съветници Константин Костадинов и Димитър Янев внасят процедурно предложение точката да отпадне изцяло, с мотив, че докладната „не се предлага в този вид от администрацията” и оставя „съмнение у гражданите, че се прави нещо тайно, нередно”.
Първото гласуване на предложението за отпадане завършва 13 гласа „за”, 6 „против” и 5 „въздържали се”, с 9 съветници без участие — резултат, недостатъчен за приемане. Прегласуването дава практически същия резултат. Предложението не минава, но остава документирано, че поне 13 от присъстващите съветници вече на този етап смятат въпроса за проблематичен — рядко срещано съмнение срещу собствената администрация, за точка, представена като чиста формалност.
Постоянната комисия по устройство на територията, ръководена от Костадин Яков, разглежда докладната на две заседания. На второто, проведено съвместно с Комисията по общинска собственост, комисията сама премахва точка трета от първоначалния проект за решение — тази, която предвиждаше имотът автоматично да бъде обявен за частна общинска собственост веднага след промяната на ПУП. Окончателната подкрепа на комисията е 3 гласа „за” и 1 „против” — не точно единодушният ентусиазъм, който подобно на пръв поглед техническо предложение обичайно събира.
След представяне на комисийното становище председателят Сотир Кафалов обявява, позовавайки се на чл. 79 от Правилника на Общинския съвет, намерение за организиране на публично обсъждане на 9 септември — без това конкретно решение да бъде подложено на самостоятелно процедурно гласуване. Съветникът Енко Найденов реагира остро, искайки думата за отрицателен вот: „Беше подложено на гласуване отпадането на точката, което не получи нужното мнозинство, за да отпадне… Вие вживяхте се в процедурата, в която преди приемане на дневен ред наистина е неверно… Като се казва, плюем си на решенията.” Найденов определя цялото развитие на точката като „абсолютно скандално”.
Съветникът Георги Самаров също гласува против последвалото предложение за отлагане на точката и заявява: „На всички ни е предадено ясно, че това управление на Община Асеновград начело с д-р Грудев и партия ГЕРБ е изчерпано… на практика изчезва и дори печели време да отлага нещата, каквито биха искали да реализират до края на мандата си.” Предложението за отлагане на точката до след общественото обсъждане е прието с 18 гласа „за”, 8–9 „против” и 3 „въздържали се”. Регионална медия описва изхода на заседанието като „обрат” — точката е отложена именно заради „остри процедурни спорове и напрежение в залата”.
31 август: извънредното заседание за самото обсъждане (Протокол №38)
Пет дни по-късно Общински съвет – Асеновград провежда извънредно заседание с дневен ред от една точка: официално решение за организиране на публичното обсъждане, отложено на 26 август.
Преди гласуването думата взима гражданинът Димитър Баберков, на основание чл. 47 от Правилника, с ограничение от пет минути. Той посочва няколко процедурни несъответствия в самото свикване на извънредното заседание: поканата цитира законова алинея, която не съществува в цитирания вид; остава неясно дали заседанието е свикано по инициатива на председателя, или по искане на една трета от общинските съветници, тъй като поканата се позовава едновременно на двете хипотези, изискващи различни срокове за предизвестие — десет дни за първата, пет за втората. Баберков посочва и че поканата е публикувана едва три дни преди заседанието. Той твърди още, че е узнал за коментар, приписван на въпросния инвеститор, според който целта на заседанието е Общинският съвет да не подкрепи публичното обсъждане, а то изобщо да не се проведе.
Председателстващият Кафалов прекъсва изказването с думите „Г-н Баберков, не манипулирате обществото”, а по-късно го уведомява, че времето му е изтекло, и обобщава пред залата, че изказването „не беше по същество” — без наличният протокол да съдържа самостоятелна обосновка защо точно тези конкретни процедурни възражения се смятат за странични. Единствената реакция по същество идва от друг общински съветник, Константин Костадинов, който квалифицира забележките на Баберков като „технически детайли” и заявява, че правните норми „се тълкуват разширително” от съда, а не от политически партии — уверение, което ще получи възможност за проверка съвсем скоро, ако въпросът стигне до съд.
За разлика от разделените вотове на 26 август, на 31 август решението за организиране на публичното обсъждане минава с 25 гласа „за”, без нито един против или въздържал се — включително гласовете на съветници, които седмица по-рано настояваха за отпадане на точката. Решението допуска предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК.
8 септември: писмено правно възражение
Ден преди насроченото за 9 септември обсъждане в Общински съвет – Асеновград е регистрирано становище с вх. № М-104 от 08.09.2026 г., адресирано едновременно до председателя на съвета, постоянната комисия по устройство на територията и кмета. Становището застъпва седем отделни правни основания срещу процедурата.
Какво показват документите
Противоречие в собствените твърдения на администрацията
Наличните документи и медийни публикации очертават несъответствие в обосновката на вносителя: докладната записка и изказването на зам.-кмета в комисия твърдят, че сградата има „отпаднала функция” и е заета само от 3–4 практики, докато независим източник посочва поне 10 действащи практики със сключени договори с общината. Разминаването остава необяснено и заслужава изричен отговор от общината, преди то да се приема за нормализирано изчислително недоразумение.
Протокол №37 — вътрешен институционален разкол
Протоколът от 26 август документира, че съмнение в основателността на смяната на статута е било изразено писмено чрез процедурни предложения на самите общински съветници месец преди извънредното заседание, с аргументи, сходни на по-късното юридическо становище. Комисията по устройство на територията сама е орязала част от собствения проект, преди изобщо да стигне до пленарна зала.
Протокол №38 — процедурата по свикването
Протоколът от 31 август потвърждава единствено акта на организиране на публично обсъждане, без самостоятелна фактическа обосновка защо смяната на статута е необходима — тази обосновка се съдържа в докладната записка ДЗ-332, чието публично известно съдържание се свежда до инвестиционното намерение и позоваване на Общия устройствен план, без здравна, демографска или техническа експертиза.
Правното становище с вх. № М-104
Становището изгражда възражението си върху седем основания, като най-съществените са следните.
Естеството на промяната. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), имот — публична общинска собственост — не може да бъде отчуждаван, прехвърлян на трети лица или обременяван с вещни тежести. Становището твърди, че единствената реална правна последица от обявяването на имота за частен би била отварянето на възможност за неговата продажба — твърдение, което съвпада по посока с наличието на вече заявено инвестиционно намерение от конкретен купувач.
Липса на анализ за отпаднала нужда. Според чл. 6, ал. 1 ЗОС и трайната практика на Върховния административен съд, за да бъде обявен публичен имот за частен, трябва обективно да е престанало неговото предназначение по чл. 3, ал. 2 ЗОС. Становището твърди, че в докладната записка липсва анализ на потребностите на населението, техническа експертиза или демографска и здравна обосновка.
Липсваща поддръжка като аргумент. Становището посочва, че задължението за поддръжка и ремонт на общински имоти е вменено на общината по чл. 11 ЗОС, а лошата поддръжка представлява административно бездействие, а не правно основание за смяна на статута.
Изисквано съгласие от министъра на здравеопазването. Според становището имотът е с действащо отреждане, включващо стоматология — обект на здравеопазването. Член 134, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) изисква предварително писмено съгласие на съответния министър за изменение на устройствен план, засягащ общински имот, отреден за здравен обект. Становището твърди, че такова съгласие не фигурира в преписката.
Отлагателно условие в проекта за решение. Становището посочва, че проектът за решение поставя обявяването на имота за частен под условие — „от деня на влизане в сила на изменението на ПУП” — конструкция, която според подателя недопустимо смесва устройственото производство с разпоредителното и заобикаля изискването за квалифицирано мнозинство от две трети от съветниците.
Важно уточнение: изброените точки представляват аргументирана правна позиция на подателя на становището. Те не са потвърдени от съд или компетентен административен орган и не следва да се четат като установен факт за незаконосъобразност на решението. Твърдението на Баберков за коментар, приписван на инвеститора, е предадено от втора ръка, без самостоятелен документ, и следва да се третира като негово лично изказване. Репликите на съветниците Найденов и Самаров представляват лични политически оценки на действащи общински съветници, изказани и записани в официален протокол — не констатации на InstiGuard.
Позиция на общината
Към момента на публикуване Община Асеновград и вносителят на докладната записка инж. Стоян Димитров не са предоставили публичен писмен отговор на въпросите, поставени в становище вх. № М-104, включително разминаването между броя действащи практики, посочен от зам.-кмета, и данните на независими източници.
Становището настоява отговорите да бъдат предоставени в писмена форма преди каквото и да е гласуване по докладната записка — искане, което поради самите срокове изглежда практически трудно изпълнимо: становището е регистрирано сутринта на 8 септември, а публичното обсъждане е насрочено за следващия ден следобед. Времето между регистрацията на становището и началото на обсъждането е под 24 часа, което обективно не оставя реален процедурен прозорец за подготовка и предоставяне на изчерпателен писмен отговор от страна на общинската администрация, дори при най-добро желание от нейна страна. Доколко и по какъв начин администрацията ще съобрази това несъответствие в сроковете — например с устен коментар на самото обсъждане или с отложен писмен отговор след него — остава отворен въпрос.
Какво остава неизяснено
- Подадено ли е искане и получено ли е писмено съгласие от министъра на здравеопазването преди стартиране на процедурата по промяна на ПУП, съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
- Колко точно стоматологични и други практики действително функционират в имота към момента, и защо съществува разминаване между твърдението на зам.-кмета и данните за поне 10 практики, посочени от независим източник.
- Какво точно е съдържала третата точка от първоначалния проект за решение, премахната от комисията на 26 август, и по чия инициатива е отпаднала.
- Съществува ли техническа експертиза или обследване на сградата, доказващо твърдяната „отпаднала функция”.
- Какви средства са предвиждани и разходвани от общинския бюджет за поддръжка на имота през последните пет години.
- Изказвал ли се е публично управителят на „ЗШМ” АД по повод твърдението на Баберков за коментар относно целта на извънредното заседание от 31 август, и потвърждава ли се то или се отрича.
- Защо съветници, гласували за отпадане на точката или против нейното развитие на 26 август, на 31 август подкрепиха организирането на публичното обсъждане без нито един против или въздържал се.
- Ще получи ли становище вх. № М-104 официален писмен отговор преди насроченото за 9 септември обсъждане.
Анализ
Зам.-кметът Стоян Димитров увери комисията, че сградата има „отпаднала функция” и приюти едва 3–4 практики — число, което независим източник умножава над два пъти и половина. Едно от двете твърдения не издържа насрещна проверка, а наличните документи засега не подсказват кое точно — макар че аритметиката рядко бърка в полза на по-малкия обществен интерес.
Рядко се случва комисия да орязва собствения проект за решение, преди той изобщо да стигне до трибуната — но точно това направи Постоянната комисия по устройство на територията на 26 август, свалила точка трета от собственото предложение, сякаш дори вносителите са се притеснили от собствения си замисъл. Още по-рядко се случва половин Общински съвет да гласува за сваляне на точка от дневния ред, а месец по-късно да я приеме единодушно, без нито един от някогашните скептици да обясни какво точно го е убедило междувременно. Между двата протокола не открихме нова експертиза, нов финансов анализ или ново становище на министъра на здравеопазването — открихме единствено настъпило единодушие и над 2000 подписа против него.
Ако зад цялата тази процедурна хореография не стоеше реален имот, реални пациенти на десетина зъболекарски кабинета и реален спортен клуб, историята с грешната алинея, изчезващата точка трета и внезапно намерените 21 гласа единодушие би звучала почти като комедия на нравите в местната власт. Но имотът е истински, а сделката — ако се стигне до нея — трудно би могла да се отмени с второ прегласуване.
Защо случаят е от обществен интерес
Става дума за имот с площ близо половин хектар в централна градска част, съчетаващ здравна и озеленена функция — вид собственост, която законът защитава именно защото служи на трайни обществени потребности. Смяната на статута ѝ от публична в частна собственост отваря вратата към бъдещо разпореждане с имота, включително продажба на вече заявения купувач — стъпка, която впоследствие трудно би могла да бъде обратима. Фактът, че конкретен инвеститор вече е заявил намерение да закупи имота, че съмнение в основателността на промяната е изразено писмено от самите общински съветници, и че над 2000 граждани са подписали петиция против нея, поставя случая категорично в обществения интерес на Асеновград.
Какво следва
Публичното обсъждане е насрочено за 9 септември 2026 г. от 16:00 ч. в зала 601 на Община Асеновград, с продължителност до 18:30 ч. и възможност за удължаване с до два часа. Резултатите от обсъждането, включително постъпилите становища и предложения, подлежат на протоколиране и внасяне за разглеждане от Общинския съвет заедно с проекта за решение. InstiGuard ще проследи по-нататъшния ход на процедурата и ще публикува актуализация според развитието, включително поименния вот на общинските съветници при финалното гласуване.
Свързани документи и източници
- Протокол № 37 от редовно заседание на Общински съвет – Асеновград, проведено на 26.08.2026 г.
- Протокол № 38 от извънредно заседание на Общински съвет – Асеновград, проведено на 31.08.2026 г.
- Становище и правно възражение във връзка с публичното обсъждане, регистрирано с вх. № М-104/08.09.2026 г. в Общински съвет – Асеновград.
- Докладна записка от инж. Стоян Димитров, вх. № ДЗ-332/02.07.2026 г., публикувана на официалния сайт на Община Асеновград.
- Публикации на БТА, „Марица”, Haskovo.net и Trafficnews.bg от периода 20–27 август 2026 г.